Тренировки

Лактатен праг. Праг на анаеробния обмен (ПАНО)

Лактатен праг

При нарастване на интензивността, по протежение на кривата на натрупването на лактат се наблюдават специфични точки на пречупване. Интензивността на натоварването, при която концентрацията на лактат в кръвта започва да се повишава се нарича лактатен праг. Лактатният праг представлява точката, където тялото започва да разчита на анаеробни процеси и поради това е свързан с вентилаторния праг (точката, откъдето кислородната консумация не нараства, независимо, че вентилацията се повишава) и се използва често за маркер за анаеробния праг. След настъпването на лактатния праг, белодробната вентилация и максималната кислородна консумация започват да се разминават (Svedahl, K., and MacIntosh, B.R., 2003). Известно е, че аеробните натоварвания повишават както капилярната плътност и броя и размера на митохондриите, така и активността и концентрацията на редица ензими, участващи в аеробния метаболизъм. Това директно повлиява способността на клетката да ресинтезира АТФ аеробно и, също така, да елеминира натрупващия се лактат по-ефективно.

Праг на анаеробния обмен (ПАНО)

Последващо повишение на скоростта на натрупване на лактат се обозначава като “праг на анаеробния обмен” (ПАНО) (Mainwood, G., 1985, Robergs, R.A., 2004). След тази точка се наблюдава допълнително повишаване на наклона на кривата на натрупване на лактат. Тази точка в голяма степен съответства на момента, когато с повишаването на интензивността на натоварването се включват средните и големите мускулни моторни единици. Големите моторни единици са изградени преимуществено от бързи мускулни влакна, които са особено добре адаптирани към работа в анаеробен режим.

Съществуват данни, че при трениране около и над лактатния праг или ПАНО води до изместването им надясно, т. е. натрупването на лактат започва при по-висока интензивност на натоварването (Fleck, S.J., 2003, Ganong, W.F. , 2005). Вероятно това се случва в резултат на промени в хормоналната секреция (особено редуцирането на секрецията на катехоламини при високи интензивности) и повишаване на съдържанието на митохондрии, което позволява повишен ресинтез на АТФ по аеробни пътища. Всичко това дава възможност на спортистите да работят на по-високи относителни стойности на максималната кислородна консумация без при това да натрупват лактат в кръвта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *